ТУК СЪМ!Живееше в Оная гора едно Мече, което си имаше Плюшено мече за гушкане. Мечето беше още малко, затова се плашеше от сенките в Оная гора. А сенките много обичат да шушнат сенчесто в завесите нощем! Мечето беше още малко и затова плачеше, когато му беше тъжно и самотно. Сълзите много обичат да се търкалят, когато мама я няма. Мечето беше още малко и затова много искаше приказки за „Лека нощ!”. А приказките много искат да ги разказва баба. Мечето беше още малко и затова много обичаше своето Плюшено мече.А Плюшеното мече не можеше да разказва приказки. Не можеше да бърше сълзи.И не можеше да спре сенчестия шепот в завесите нощем. Плюшеното мече можеше само да мълчи. С Онова мълчание, което означава „Тук съм!”. От Онова мълчание сенките стихват, сълзите пресъхват, а приказките оживяват насън... Когато Мечето порасна, подари Плюшеното си мече на своето малко мече.Сега вече то си има плюшено мече за гушкане.А порасналият мечок още си има Онова мълчание, което означава „Тук съм!”. Понеже в Оная гора мечетата се разбират без думи. Щом потегляш натам, сигурно Онова мълчание те е повикало.
